Пресушени мечти
по трагично пустееща улица,
подир мене вървят

Може пак да съм тъпкал илюзии,
да съм бил нетактичен и жалък,
безпардонната маска нахлузил,

Едно е ясно,тук не мога 
да се развия като личност,
по малко ще се мяркам в "БЛОГ"-а

Обърна се живота,ама и аз си го търсех.Всичко  си върви нормално а аз не та не,това не е така онова не е така и ровя ...Ровя, ровя ама  какво изрових?
Като вола- всичкото на гърба ми.И сега айде всичко от начало.Обаче, какво от това ? Нал...

Простена си!А аз благодаря,
за нощите, изпълнени с тревога,
за шеметните мисли и слова,