Пресушени мечти
по трагично пустееща улица,
подир мене вървят
умърлушени спомени -купища.

Сякаш друг е живял
и подреждал е сложният пъзел,
все така недовършен ,не цял.
просто липсва последният възел.

Кратко,ясно....определено ми хареса много!

като че не съм го писал аз:))